Диабет тип 1: Всичко, което трябва да знаем!

диабет

Захарен диабет тип 1 наричан още инсулинозависим диабет или диабет започващ в млада възраст.

При диабет тип 1 имунната система произвежда специфични белтъчни молекули, наречени „автоантитела“ и специализирани бели кръвни клетки, които са насочени срещу и атакуват бета-клетките на задстомашната жлеза, които произвеждат хормона инсулин.

Унищожаването на бета-клетките води до бързо спадане и пълно изчезване на инсулин в кръвта. Причината за развитие на този тип диабет не е напълно изяснена, но се предполага генетична предразположеност и наследственост

Симтоми

Симптомите на захарния диабет тип 1 обикновено се развиват за кратък период от време, въпреки че автоимунното унищожение на бета-клетките може да е започнало години по-рано. Оплакванията най-често включват повишена жажда и отделяне на урина, постоянен глад, загуба на тегло, замъглено зрение и много силно изразена умора. Ако правилната диагноза захарен диабет тип 1 не се постави навреме и не се започне лечение с инсулин, болният може да изпадне в животозастрашаващо състояние, наречено хипергликемична (или диабетна) кома.

Диагностика

Захарният диабет се характеризира с периодична или постоянна хипергликемия и се диагностицира чрез установяване на някой от следните признаци: ниво на кръвната захар на гладно, ниво на кръвна захар два часа след орален прием на 75 g глюкоза при тест за глюкозна толерантност, симптоми на хипергликемия и временни нива на кръвната захар, ниво на гликирания хемоглобин. Положителният резултат при отсъствие на явна хипергликемия трябва да бъде потвърден чрез повтаряне на някои от описаните тестове в друг ден. За хората с нива на кръвната захар на гладно от 100 до 125 mg/dL (5,6 до 6,9 mmol/L) се смята, че имат нарушена гликемия на гладно. Пациентите с нива на кръвната захар при стандартен тест за глюкозна толерантност между 140 mg/dL (7,8 mmol/L) и 200 mg/dL (11,1 mmol/L) имат нарушена глюкозна толерантност. Второто от тези две преддиабетни състояния представлява съществен рисков фактор за развитие на същински захарен диабет, както и на сърдечно-съдови заболявания

Лечение

Успешно лечение понякога е възможно чрез подходящ двигателен режим, съчетан със строга диета, в която се изключва приемането на бързоусвоими захари и се намаляват до минимум животинските мазнини. Набляга се на бавноусвоимите въглехидрати, каквито има в пълнозърнестите храни (около 60% от дневния калориен баланс), растителни мазнини (10 – 30% от калориите за деня), плодове, зеленчуци, ограничени количества млечни продукти (например 100 г сирене дневно). Диетата се провежда продължително време. Тя може да доведе до пълно излекуване.

Дълготрайно подобрение на състоянието е било отчетено при лица с диабет тип 1, след направена трансплантация на стволови клетки. Като алтернатива на традиционното лечение, учени начело с д-р Ричард Бърт от Северозападния университет в Чикаго са инжектирали стволови клетки, изолирани от костния мозък на самите пациенти. Всички те са били с диагноза диабет тип 1. За да открият дали промяната в състоянието им има дълготраен ефект учените са измервали нивата на C-пептидите, които показват до каква степен тялото произвежда инсулин. Така те са установили, че тези равнища се увеличават до 24 месец след направената трансплантация и се поддържат до 36 месец.

Международната Диабетна Федерация препоръчва поне 30 минути умерена физическа активност – бързо ходене, плуване, каране на колело, танци през повечето дни от седмицата. Редовно ходене поне 30 минути дневно снижава риска от диабет с 35-40%. Изследвания категорично сочат, че промяната в начина на живот снижава риска от захарен диабет с 58%.

Add a Comment